сряда, 30 май 2012 г.

Пост за Deco clay

Всички знаем колко невероятно добра имитация на цветя може да се получи с полимерна глина.Но има един материал,който според мен най-много се доближава до истинските цветя.До техният реален цвят както и формата,гълкавостта,финността и текстура на листенцата.Много е удобен за моделиране.Това е Deco clay.Той е самосъхнещ и с това се различава от полимерната глина,но ми е много интересен и реших да събера информацията за него в пост.Откривател на Deco clay е японката Kazuko Miyai.DECO Clay Craft или Decoration craft clay излиза на пазара през 1981 година,като резултат от много проби,грешки и експерименти с  други материали на майсторката.Тя основава и DECO Clay Craft Academy през същата година.През 1997 година  се достига до развитието в оригиналният DECO soft clay.А през 2005 година,на 25-тата годишнина от създаването на марката,тя се преименува на CLAYCRAFT by DECO soft clay.Принос за развитието и разпространението на материала има и дъщарята на Kazuko Miyai-Yukiko Miyai.Тя открива през 1998 год. свое собствено студио като пренася занаята в  Америка,Хавай.В него обучава ученици,които след завършване на курса на обучение могат да станат инструктори.
                          

Ако все пак Хавай ви е надалеч,но много ви се иска да завършите такъв курс за работа с Deco clay ще ви предложа един по-близък вариант-Москва,Русия.Там,на извесната арт улица Арбат се намира цветното студио на майсторката Ольга Петрова.През 2008 година тя решава да замине на обучение в академията в Хавай,за която разказах по-нагоре.Там е получила сертификат за инструктор.Това й дава възможност от своя страна да обучава ученици и да им дава свидетелство за майсторство.В момента Ольга и нейните ученички-инструктори обучават групи желаещи в Школа по моделиране,но разбира се продължават да творят за удоволствие.Резултат от общата работа на майсторката и  нейният екип може да видите на снимката отдолу.

петък, 25 май 2012 г.

Океански Swirl вълни

Гледайки новите колиета на извесната майсторка Laura Timmins  си представям как лятото се спуска при нас на сърф върху океанските суърл вълни.То вече се подава зад ъгъла ,а с него идват и толкова освежаващите морски и океански теми и именно тези две изделия ми го припомниха.Тяхното име е  Ocean Yoko Necklace.В Първото колие сякаш препускат в буен бяг големи  и малки вълни,а във второто са добавени морски звезди и раковини  както и малко от цвета на влажния пясък и седефа на мидите.Използването на суърл е запазена марка за майсторката.Да си призная когато се сетя за тази техника първата ми асоциация е с творенията на  Laura Timmins.Тя е създателят на суърл в средата на 90-те години.Във своят сайт авторката е показала по интересен начин процеса на работа за създаване на  тези красиви завъртания.Много обичам азиатската тема на авторката в творби като тази.Освен ,че има препратки към архитектурни елементи от Азия,хоризонталната спирала ми действа  успокояващо като медитация.Точно както го описва самата майсторка-завъртане в безкрайност извън границите на времето.Чисто,плавно,спокойно,дишане.
Ако искате да сте на гребена на суърл вълните,посетете сайтовете на  Laura Timmins.
http://www.lauratimmins.com/Welcome.html


вторник, 22 май 2012 г.

Новата органик линия на Donna Kato

Този пост ще бъде кратък,защото няма нужда от много думи.С закъснение от два месеца видях новата страхотна органик линия на Donna Kato.Ще оставя изделията сами да ви говорят за себе си,може да ги разгледате на страницата на майсторката във Фейсбук.Много шушулки от боб,невероятно натурални форми,цветове и текстура.А всичко друго е просто майсторството на Donna Kato,която както се вижда се чуства удобно във всеки стил.Наистина се надявам  тя да продължи да работи по тази линия,нали обичам органик.Има шанс това да стане.Самата  извесна майсторка споделя,че си е прекарвала много приятно докато е моделирала,текстурирала и състарявала  тези изделия.Двете творби от снимките отдолу са Bean, Peanut и Dish  Bone and Beans.
Оставям ви да се вдъхновявате!


понеделник, 21 май 2012 г.

Хитро използване на позната техника

Това,което винаги привлича моето внимание в работата с полимерна глина е разработването на една вече позната техника.Използването на вече научената основа за създаването на оригинални авторски арт творения.Особено обичам хитрите полимерни попадения."Хитро" е една от думите ,с които мога да опиша стила на  майсторката Page McNall ,моята нова полимерна любимка.Четейки нейната творческа биография мисля,че тя се е развила по най-правилният възможен начин.Майсторката е открила свободата в това да се занимава с полимерна глина преди три години,като цяла една година тя е отделила на това да изпробва всички техники.Именно това сега й дава нужната база да използва наученото и да предвижда какъв може да е крайният резултат.На снимките отдолу може да видите как Page McNall е приспособила към своите идеи акварелната техника.На страницата си във Фликр  тя споделя много от своите експерименти,начин на изработка и въобще онези хитринки,за които говорим.Наистина е вдъхновяващо!Майсторката пише,че все още не е намирила своят стил,лесно се отегчава и търси промяната.Аз лично нямам нищо против всеки път да ме изненадва с нещо различно и интересно.
Вдъхновена от Page McNall вече си направих подобно на нейното шалче.Вярно,идеята е от Pintrest,но с добавени полимерни мъниста вече е истински уникат.

                   Southwestern Quilt-donut bead front

Three stories

четвъртък, 17 май 2012 г.

Семпло,но перфектно

Често осъзнавам колко е трудна тази комбинация в работата с полимерна глина.Колкото по-опростен  и изчистен е външният вид на едно изделие,толкова повече вниманието се фокусира на начина му на изработка.Дори и най-дребният детайл от дизайна може да се окаже излишен и дразнещ окото.Затова за мен истинският майсторлък си проличава в изработването на лаконични на пръв поглед творби.Освен,че ти трябват чисто технически умения,по-важното  е качествено планиране,а то се базира на опит и познание.Отличен пример за това е висулката "Черната капка" от първата снимка.Нейн автор е майсторката от Janine Müller от Швейцария позната още като Blickfang.Полимерната глина прилича на имитация на камък,който сякаш е инкрустиран в металните елементи.Формата,движението на линиите,продължено от телта...всичко това е едно цяло.Семплата форма е във стила на Janine Müller ,но тя я разнообразява с различни шарки.Като тези на обиците "Seaflower",където шарките са много структурни и органични.Понякога използва и ярките цветове да балансират.
Можете да разгледате изделията на Janine Müller в нейният Фликр и сайт,а подробности за тях да прочетете в блога на майсторката.

Black Drop 2

Lola 2

неделя, 13 май 2012 г.

Близо до цветовете на земята

Пролетта  винаги ме връща към природата и оттам към органик стила.Може би защото започвам по-често да излизам на разходки  в гората и да поглеждам към земята,където мога да намеря много малки съкровища.Но освен това окото ми се пълни с цветове след зимата-тези на пръст,камъни,трева и мъхове,и бягащи дребни буболечки.Цялата тази спокойна и хармонична земна  палитра ме кара да се чуствам жива и във силна връзка с планетата.Същото беше и чуството,когато видях натуралните мъниста на Doreen Willey.Имах усещането,че са събрани от някое горско кътче.Понякога така се уморявам от ярките цветове,че търся почивка с такива земни цветови съчетания,инспирирани от най-великият творец-природата.Ако искате да видите колко много мънистата приличат на част от околната среда може да погледнете на тази снимка .На нея отделните полимерни елементи се сливат с всичко наоколо.Разбира се,голяма роля за визуалната прилика с реалните природни обекти има текстурата.С нейна помощ мънистата ми напомнят на охлювени черупки или малки рапани.Във своят блог майсторката разказва повече за работата си с полимерна глина.Там ще намерите в последният  й пост свежите и много сладки колиета-мъниста.
Doreen Willey споделя,че обича мънистата,цвета и природата и изразява това най-добре в полимерните си изделия.

rustic beads

Lichen Beads

събота, 12 май 2012 г.

Way of clay

Това е никнеймът на творецът Conny от Германия и много ми допада,сякаш има по-дълбок смисъл.И е много подходящ за това,което прави майсторката с материала.Гледайки вдъхновяващите обици от първата снимка аз наистина се питам "Как,по какъв начин е използвана глината?".Как е постигната тази органична завита форма на раковина?Полупрозрачният,нежен,бледолилав полимер прави обиците толкова леки и въздушни сякаш не са направени от глина.Conny изглежда любителка на обиците и  в  нейният Фликр може да намерите много различни модели.От новите обици bubbles от остатъци до този структурен органик модел.Но освен начини на работа майсторката предлага и начин на играене с глината.На втората снимка е едно наистина забавно и много практично решение за тези,които искат да имат различно бижу всеки ден.Колието се казва "Turn 'n' mix" и за него авторката обяснява,че всички кухи леща-елементи са двулицеви.Можете да ги обръщате,да ги разменяте и събирате в комбинации,които на вас ви харесват.За мен и четирите показани варианта са ефектни.
Накрая,разглеждайки сайта на Conny прочетох нейната интересна творческа история,която може да се повтори също с дъщеря й и тя  да тръгне по пътя на глината.Не е ли мило?Повече за майсторката ще намерите на линковете.

                    light - earrings

                    turn 'n' mix - necklace    

четвъртък, 10 май 2012 г.

Абстракции с мокуме гане

Отдавна чакам удобен момент,за да напиша пост за тези творци.Ето,че скоро те показаха новите си творения,които много ме въодушевиха.Ако обикаляте из полимерните ресурси ще ви подскажа за кого говоря с ето тези колиета.Стилът ви е много познат,нали?Да,става въпрос за добре познатите ни purplecactusstudio и техните клей гън изделия.До сега съм си мислила,че зад това име стои само един майстор,но се оказа екипна работа от двама творци.И по-точно казано Amber и Laurence.Този път майсторките ни изненадват с колоритни мокуме гане абстракции.Не знам дали са станали случайно или са били обмислени,но им се получават страшно добре.Отново цветовета са ярки,което е характерно за колиетата на purplecactusstudio.Направо се влюбих в изделието от първата снимка.Съчетанието на цветовете е много приятно.В него въпреки абстракцията се очертава рисунък на цветчета и тичинки.Може би затова авторките са го кръстили Abstract daisy.Докато второто колие го усещам като истинска експлозия от цветове,направена от четка на художник.Колко живописна може да бъде техниката мокуме гане. 
Ако искате да си направите една позитивна цветотерапия,можете да се заредите,разглеждайки изделията на purplecactusstudio.

abstractdaisy3

ministarburst1

вторник, 8 май 2012 г.

Изделия в бяло

Винаги съм била предпазлива към белият цвят както в облеклото така и сега в изделията ми от полимерна глина.Продължава да ми  е трудно да работя с него,за това за мен важи израза "Не правете това в къщи,оставете го на професионалистите".Та и аз така.Обикалям нет пространството и търся бели творби,на които да се възхищавам отдалеч.Така както този цвят  изисква повече усърдие,така и аз съм претенциозна и търся най-добрите изделия в бяло.Днес ще разкажа в дневника си за арт творенията на майсторката Donna Greenberg от Съединените щати.Гледайки невероятно ефектните й гривни сякаш ме лъхва Средиземноморски бриз и ме стопля нажеженото до бяло слънце.Дизайнът е балансиран и хармоничен,а формите ритмични.Фактурата изглежда толкова органична и натурална,сякаш е от истинска раковина.Майсторката е работила в областта на керамиката и изкуствените облицовки и този нейн творчески опит определено може да си забележи в работата й с полимерната глина.Обича глината,с която работи,да е с такава мекота,че да може да се моделира с нея.Когато вече открие приятни форми,авторката започва да търси материали,с които да ги завърши.За тази цел използва позлата,патина,прахове и шарки.Целият този процес от може да видим въплатен в гривните на твореца.
Сайтът Donna Greenberg скоро ще е отворен за посещения затова ви оставям нейният Фликр,където може да откриете още изделия в бяло.


неделя, 6 май 2012 г.

Резултатът,когато двама творци се допълват

Продължава да ми е много интересно как двама големи творци могат да работят заедно.Знаем,че хората на изкуството са със свои изградени възгледи и представи за стил на работа,понякога капризни и леко егоцентрични.Но има майстори,които изцяло преобръщат тези схващания и преодоляват своите арт различия.Даже напротив използват ги,за да се допълнят и резултата от това е просто перфектен.Всъщност моят пример днес обяснява изцяло горенаписаното.Това са двамата артисти Steve Ford и David Forlano от Съединените щати.За мен тяхното сътрудничество е,образно казано,като Висшата мода в полимерната глина.Докато силата на David Forlano е да търси нови посоки за цвета,модела и повърхността, Steve Ford е запленен от триизмерните структури и как нещата трябва да си напаснат механично.Докато единият оформя цвета и текстурата,другият така да се каже правилно намества всичко това в пространството.Резултатът от това е едно напълно органично цяло и завършено изделие.Любимата ми серия е tube,част от която може да видите ето тук.А това колие за мен ще си остане стандарт за креативна идея и прекрасно изпълнение.В блогът на двамата майстори ще намерите някои от новите им,тазгодишните творби.
Гарантирам,че като разгледате сайтът на Steve Ford и David Forlano вдъхновението ще кръжи около вас.Там може да научите повече за това,кое е събрало двамата творци и в кои галерии се намират арт изделията им.

събота, 5 май 2012 г.

Малко лирично отклонение

Вчера и днес се разконцентрирах и не можах да си попълня дневника.Причината беше една хубава новина -за втори път срещам името си във сайта на Cynthia Tinapple- Polymer clay daily.Първият път беше в началото на тази година и стана във връзка с този мой блог,който тъкмо стартираше.А сега става въпрос за една техниката нарисувано с мокуме,с която в момента работя.И в двата случая не отразяват само факт,а ново начало-да продължа да поддържам блога си и да работя над техниката.Така ,че го усещам като  вид приятен  ангажимент.
Утре се стягам и правя поредния си пост,творците съм  набелязала отдавна и определено заслужават цялото ми внимание,докато пиша.

четвъртък, 3 май 2012 г.

В творческо сътрудничество

Днес ще споделя в моят дневник за един много вдъхновяващ творчески и житейски дует, а именно популярните творци Cynthia Toops и Dan Adams.В полимерните среди е по-известна майсторката,тъй като тя е един от пионерите на полимерна глина и работи с материала от 1980 год.Тя изработва основно изделия в микромозаечна техника,едно от тях може да видите тук.В последните години майсторката създава своите характерни конусовидни и нокът колиета.Някои от нейните незабравими дизайни на гривни остават  пример за перфектна изработка от полимерна глина и продължават да вдъхновяват много творци.Особено извесна е нейната Rolodex серия гривни,които може да видите на първата снимка.А последните модели гривни на авторката са от 2011 год. и се казват  Metamorphis Bracelets.Най-голямото вдъхновение на Cynthia Toops и съпругът й са етно мънистата и бижутата.Тук двамата майстори намират своята креативна пресечна точка и повод за полезно сътрудничество.Dan Adams изработва стъклени мъниста и бижута  и е заинтригуван от историята на стъкло и използването на мъниста в различни световни култури.Заедно двамата прекарват много време в проучване и планиране на съвмесната работа.Колко хубаво  когато житейската ти половинка става и творческа такава и заедно споделяте  приятните съзидателни мигове.
Професионалните изделия на Cynthia Toops и Dan Adams може да разгледате на техният сайт.


Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...